Радостин Павлов: „Често водя сина си да си играе с децата от дома”
Радостин Павлов е психолог в Дома за медико-социални грижи от март 2001 г. Завършил е Психология и философия в Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград. След като се дипломира, той вижда обявата за настоящото си работно място. Без капка колебание се явява на конкурса. Работата му е както групова, така и индивидуална. Индивидуалните занимания с децата се изразяват в поставянето на оценки на тяхното развитие по всички утвърдени методики.
Тази част от работата му е по-скоро тип изследване. Груповите занимания се извършват в специална зала по релационна психомоторика. Залата е шарена и с меки фигури. Има басейн с топки, който е за деца с ментални и двигателни увреждания. Идеята на залата е малчуганите да се чувстват максимално освободени. Да усещат пространството по такъв начин, че да изграждат взаимодействие със себе си. Наличието на огледала ги кара да разпознават света наоколо.
Радостин Павлов обича работата си. „За децата често сме „татковци” и „чичовци”. Тръпката е голяма когато чуеш това обръщение. Аз лично имам син на 6 години и често, когато имам възможност, го водя да си играе с децата от дома, макар те да са малко по-дръпнати и затворени. Не всички са болни, но някой от тях имат различни видове затруднения. Персоналът се грижи перфектно за всички, но друга си е майчината грижа. Малчуганите усещат това. Аз не мога да разбера мотивите на майките, които изоставят децата си. Според мен нашумелите случай на изхвърлени бебета трябва да се криминализират.”