ОСНОВНИЯТ ПРИНЦИП НА ЛОГИЧЕСКОТО АРГУМЕНТИРАНЕ

Има един общ принцип, според който се преценява състоятелността на всеки логически аргумент.
Той е следствие на аксиомата за идентичността – всяко нещо е това, което е.
Тази аксиома е единствената неоспорима от всички фундаменти на логиката, единствената съвместима с всички други аксиоми. Нарушаването е невъзможно, защото би означавало липса на съществуване на съществуващото.
Тя поражда и общия принцип:
Ab esse ad posse valet, a posse ad esse non valet consequentia.
"From a thing's reality one can be certain of its possibility, from its possibility one cannot be certain of its reality."
„От реалността на нещо можем да сме сигурни във възможността за съществуването му, от възможността за съществуването му не можем да сме сигурни в неговата реалност.”
Приложението на този принцип означава, че вероятностите аргументи нямат тежестта на логически и не могат да бъдат приемани като такива. Вероятността е числен израз на оценката за възможността за съществуване, не е доказателство за съществуване. Вероятността не дава сигурност на твърденията.
- Argumentum ad populum – В хипотетичния случай с авторитета, твърдящ лъжи, колкото по - силен е той, толкова повече хора убеждава. Всеки убеден човек има свой авторитет, който се добавя към лъжата. Мощността на лъжата е сумата на хората по техните авторитети (математическо очакване на лъжата – авторитетът е вероятността за вярност на твърдението). Такъв процес е подобен на разпространението на вирусно заболяване. Веднъж преминал проверките на имунната система, вирусът бързо се мултиплицира и превръща заразения индивид в източник на заболяването. Колкото повече хора се заразят, толкова по – лесно става заразяването на другите.

Приемане на желаното за реалност. Желаното е възможно, следователно е реално. Само в очите на желаещия, обаче.

Приемане на нежеланото за реалност. Страхът от нещо е силна вяра в неговата реалност, което в много случаи може да доведе до приемане на възможното за реално.


Противодействие на вероятностните аргументи
Проверка на всяко едно твърдение на всеки един човек без значение от авторитета. Това е единственият начин да се достигне до детерминистичен, сигурен извод за верността на твърдението.