Становище на МП за разпоредбите на Семейния кодекс осиновяване от лица в чужбина

Съгласно чл. 111, ал. 1 от Семейния кодекс ( обн., ДВ, бр.47/2009 г. - в сила от 01.10.2009 г.), лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2, воден от Министерство на правосъдието. Реда и условията за вписване в регистъра и за даване на съгласие за международно осиновяване са регламентирани в Наредба № 13/30.09.2009 г. ( обн., ДВ, бр.80/2009 г.) на Министъра на правосъдието.
По този ред, след 01.10.2009 г. следва да осъществяват процедура по осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в България всички лица с обичайно местопребиваване в чужбина, в това число и българските граждани.
При действието на отменения Семеен кодекс и Кодекса на международно частно право преди изменението (ДВ, бр.47/2009 г. - в сила от 01.10.2009 г.), българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, можеха да осъществят процедура по т. нар. „национално осиновяване", след получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи от Дирекция „Социално подпомагане" по постоянния си адрес в България и вписване в регистъра, воден от съответната Регионална дирекция за социално подпомагане. Единствената специфика в процедурата бе изискването за представяне на социален доклад, изготвен от компетентен орган в държавата по обичайното им местопребиваване, въз основа на който да се изготви социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане".
При прилагането тази нормативна уредба възникнаха редица усложнения, породени от несъответствието й с нормите на международното право и преди всичко с Хагската конвенция от 29.05.1993 г. Същите могат да бъдат обобщени в няколко направления:
1. Отказ за изготвяне на социален доклад от компетентен орган в държавата по обичайното им местопребиваване - информация за тези случаи е постъпвала основно в АСП, от където са изисквани такива доклади, но някои от централните органи на страните са счели за необходимо да информират и Министерство на правосъдието - Гърция (Дирекция социални грижи на Областно самоуправление Ахаия), Швейцария (Служба за защита на младежта, Кантон Во), Германия (Служба за младежта в Нюрнберг) и др.;
2. Невъзможност за осиновяване на дете едновременно от двамата съпрузи в една процедура при смесен брак между български и чужд гражданин - българският гражданин следваше да осинови дете в България сам по реда за „национално осиновяване". Впоследствие съпругът - чужд гражданин осиновява детето на своя съпруг и при това второ осиновяване се прилага реда за международно осиновяване;
3. Проблеми с признаването на решението за осиновяване, уреждането на гражданството на детето, легализиране на влизането и пребиваването в държавата по обичайното местопребиваване - в Министерство на правосъдието са постъпвали множество искания за съдействие (Белгия, Норвегия - осиновяване на дете в семейство - български и белгийски/ норвежки гражданин допуснато в България по отношение на единия съпруг не е признато и не е приключило по отношение на другия; САЩ - дете, осиновено м.06.2009 г. от семейство - български граждани все още не може да получи имигрантска виза и да се отглежда от осиновителите си; Австралия - искане за потвърждаване на решение от м.09.2009 г. за осиновяване дете от български граждани; Великобритания - отказ за признаване на решение за осиновяване на дете от българска гражданка и задължаването й да премине през процедура по осиновяване по правото на Обединеното кралство; Франция - искане да потвърждение, че дете осиновено от семейство, български граждани „не е откраднато");
4. Препоръка за прилагане на Хагската конвенция във всички случаи, когато се извършва преминаване на дете от една държава в друга, след като е било осиновено и консултиране с Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право - писмо от 24.11.2008 г. от Федерална служба за международни осиновявания - централен орган на ФРГ ;
5. Невъзможност за осъществяване на наблюдение след осиновяването, спазването на неговите права и законни интереси (писмо от ДАЗД за съдействие за извършване на следосиновително наблюдение и доклади за дете, осиновено от български гражданин с обичайно местопребиваване в Португалия) - когато осиновяването на детето не осъществено по реда за международно осиновяване и в съответствие с нормите на Хагската конвенция, изискващи размяна на съгласия за осиновяването и уведомяване на съответните компетентни органи за този процес не съществува механизъм, по които да се осъществява и да се изисква осъществяването на наблюдението на осиновения, както и да се предприемат необходимите мерки при проблемни ситуации и/или лоша адаптация. При тези случаи получаването на информация за детето зависи изцяло от добрата воля на осиновителите.
Тези и други проблеми в областта на осиновяванията наложиха промени в нормативната уредба преди всичко с цел защита на правата и интересите на децата във всички аспекти и привеждане на вътрешното законодателство в по-пълно съответствие с международните актове, които Р.България е ратифицирала и прилага. Следва да бъде отбелязано, че при подготовката на проекта на Семейния кодекс е взето предвид и положителното становище по този въпрос на Проф. Д-р Йорданка Зидарова и Д-р Весела Станчева-Минчева - видни учени в областта на международното частно право.
Извършените промени отговарят и на принципите и нормите на Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (обн., ДВ, бр.16/2002 г.), която определя като международно осиновяване процедура, при която детето след осиновяването му преминава от държавата по произход в друга приемаща държава, където е обичайното местопребиваване на осиновителите му, независимо от тяхното гражданството.
Процедурата по международно осиновяване е уредена подробно в Наредба №13/30.09.2009 г. на министъра на правосъдието и предвижда подаване на молба за вписване в регистъра по чл.113, ал.1, т.2 от Семейния кодекс, с необходимите документи от или чрез централен орган на държавата, в която е обичайното местопребиваване на осиновяващия или от или чрез акредитирана в България организация, т.е. изискването за посредник - акредитирана в България организация в процедурата не задължително. Към настоящия момент има вписани в регистъра по чл.113, ал.1т.2 от СК, български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина въз основа на документи подадени чрез централния орган на държавата в която пребивават.
Срокът за разглеждане на молбата за вписване е 30-дневен от датата на постъпването й. При изрядни документи лицето се вписва в регистъра и това е предпоставка за разглеждането на кандидатурата му от Съвета по международно осиновяване. Периодът на чакане да бъдат определени за подходящи осиновяващи е в зависимост от характеристиките на детето, което осиновяващите са заявили, че желаят да осиновят. Критериите за определяне на подходящ осиновяващ за вписано в регистъра дете са регламентирани в чл. 95, ал. 1 от Семейния кодекс и включват: поредност на вписване в регистъра, изразените предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето. Последният от тях, макар и не изрично посочено, не изключва обсъждането на гражданството на осиновяващ и осиновяван и възможностите за запазване на етническата и културната им идентичност.
Държавните такси, които се заплащат при международно осиновяване са две, с размер, определен в Тарифа №1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието и за държавните такси, които се събират от съдилищата и Тарифа по Гражданския процесуален кодекс, както следва:
- такса за даване на съгласие за осиновяване в размер на 50 лв. и
- такса по молба за осиновяване в размер на 25 лв.(толкова, колкото и за „национално осиновяване").
По отношение на липсата на уредба в Семейния кодекс за случаите на вписани в регистрите, водени от РДСП български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина от страна на Министерство на правосъдието са иницирани и проведени множество работни срещи и разговори с представители на Министерство на труда и социалната политика, на които е прието решение за подготовката на проект на Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с който да бъде регламентирана възможност, определен период от време, тези лица да продължат участието си в осиновителните процедури по реда за „национално осиновяване". Проектът е в процес на изготвяне.