ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ НУЖДИ

По данни на Световната здравна организация, процентът на хората със специални нужди варира между 10% и 13% за различните държави. От тук се приема, че средно децата със специални нужди са 10% от детското население. В България не съществува официална статистика за деца със специални нужди, живеещи в семейна среда от 0 до 15 години. През 1994 година е проведено Национално социологическо изследване за хората със специални нужди в България от Националния статистически институт. Изследването е обхванало възрастовата група деца от 16 до 19 години, които са били регистрирани в ТЕЛК. Според изследването децата от 16 до 19 години са били 3 030 деца.
В българското законодателство е налице необходимата нормативна база, но на практика не са създадени реални условия за социална интеграция на децата със специални нужди. Няма специално обучени кадри, които да работят с децата, отглеждани в семейна среда; не е изградена адекватна система за социална подкрепа на родителите. Масовите детски градини и училища не са в състояние да приемат децата със специални нужди поради недостъпната архитектурна среда, липсата на индивидуални програми за обучение и на съответния медицински и педагогически персонал. Поради тази причина по-голямата част от децата със специални нужди в България се отглеждат в специализираните институции, създадени към различни министерства – МЗ, МТСП, МОН. По данни на Националното изследване Социална оценка на грижите за деца в България/2000г./ техният общ брой е около 5866. От тях:
- 3 386 в домове на МТСП;
- около 980 /главно със сетивни увреждания/ – в специалните училища към МОН;
- около 1500 - в ДМСГД.
По данни от проучване на ДАЗД броят на децата с определена група инвалидност е 1184 /в институции/, деца с физически и психични увреждания, настанени в институции е около 5031 деца, броят на децата с умствени затруднения е 9248, деца със сетивни увреждания – 1293 /в това число деца с нарушено зрение – 641, деца с увреден слух – 551/. Децата с умствени затруднения в институциите на МОН са 6208, в институции на МТСП – 2487 и в институции на МЗ – 553.
Традиционният модел на грижа за децата със специални нужди обхваща следните видове институции в страната:
• Помощни училища – 76;
• Оздравителни училища – 23;
• Болнични училища – 4;
• Логопедични училища - 3;
• Училища за деца с увреден слух – 4;
• Училища за деца със зрителни увреждания – 2;
• Социално-учебни професионални заведения (СУПЗ) – 9;
• Рехабилитационни центрове – 25;
Представените институции предлагат самостоятелно обособени и не интегрирани социално грижи. Това са традиционните форми на грижа за деца със специални нужди.
Съществуващите към момента алтернативни форми на грижа за деца със специални нужди са следните:

• Детски ясли – 4 за страната, в които са обособени групи от деца със специални нужди;
• Детски градини – 7 в страната, също с интегрирани групи;
• Основни училища – 3 за страната, в които се обучават деца със специални нужди в специализирани паралелки;
• Дневни домове за деца и младежи с умствена изостаналост към МТСП – 16;
• Дневни центрове за деца от 0-3 г. (към ДМСГД) – 6;
• Центрове за социална интеграция и рехабилитация към ОССП – 2 (в общини: Трявна и Айтос);
Алтернативните форми на грижа позволяват на децата със специални нужди да растат в нормалната си среда – семейството, като интегрираните групи и паралелки деца осъществяват условията за тяхната социализация и приемане от обществото.
Проучването идентифицира основните потребности на двете целеви групи – децата със специални нужди и техните родители.
До момента актуалната система на държавна грижа за децата се реализира предимно в специализирани институции и е в противоречие с принципите, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето. Това налага създаване на адекватна система от грижи за децата със специални нужди чрез:
- процес на деинституционализация;
- превенция на изоставянето;
- развитие на алтернативните грижи и социалните услуги за децата със специални нужди и техните семейства;
- създаване на стандарти за грижа и контрол върху приложението им.
Към момента съществуващи форми на алтернативна на институционалната грижа за деца с увреждания са дневните центрове, изградени от МЗ към някои ДМСГД, дневните домове за деца и младежи с умствена изостаналост към МТСП, специалните училища и детски градини в системата на МОН, дневните и рехабилитационни центрове, създадени от неправителствени организации.
Дневните центрове са необходима, но недостатъчна стъпка за социалната интеграция - в някаква степен те изолират детето със специални нужди, тези центрове са специализирани заведения с тази разлика, че грижите са дневни. Моделът е по-скоро медицински, средата е изолирана, не създава достатъчно условия за интеграция. Важно е да се изградят ресурсни центрове, в които мултидисциплинарен екип от специалисти ще подпомага детето да се вгради съобразно възможностите му, т.е. ресурсът ще следва детето, Тези ресурсни центрове ще подпомогнат реално процеса на интеграцията и интегрираното образование. Смисълът е те да предоставят информация, пространство, в което да общуват институциите и професионалистите /учители от масовите училища, директорите на същите, специалистите от центъра - психолози, логопеди, кинезитерапевти, ресурсни учители, родители/.
От казаното до момента се идентифицират основните нужди на децата със специфични нужди и техните родители.
Специфичните нужди на децата със специални нужди са: превенция /ранна диагностика/, медицински услуги, консултиране, финансови /помощни средства и консумативи/, социални и образователни потребности, професионално ориентиране.
Специфичните нужди на родителите на деца със специални нужди са свързани с необходимостта от консултиране и подкрепа на семейството още от родилното отделение и подпомагане за възстановяването, социализацията и интеграцията на детето.
Досегашната практика показва, че в родилния дом, веднага след констатирано увреждане на дете, родителите разполагат само с една възможност на специализирани грижи за него, а именно - настаняване в институция, където то ще получава квалифицирана помощ. Семействата не разполагат с точна информация за увреждането на детето, неговата специфика и перспективи за развитие. В същото време не са развити достатъчно алтернативни форми на услуги, които персоналът в родилното отделение да предложи на семейството. Това не дава почти никакъв избор на родителите, като същевременно води и до отделяне на детето от неговата семейна среда. Липсата на ресурсни центрове от своя страна затруднява вграждането на детето в образователната система, единствена алтернатива за децата със специални нужди е обучение в специално училище.
Особено важно е изграждането на подкрепяща мрежа от алтернативни социални услуги, които ще спомогнат за реалния процес на интеграция на децата със специални нужди и техните семейства. За развитието на такива алтернативни форми на грижа е необходимо:
 Разкриване на ресурсни и консултативни центрове; функционирането на рехабилитационни центрове, запазване и усъвършенстване модела на дневните центрове.
 Необходимост от квалифициран персонал и мултидисциплинарен екип..
 Необходимост от индивидуален проект за развитие и работа при деца със специални нужди, обезпечен от интегрален финансов бюджет.
 Развитие на социална инфраструктура и обществена активност / привличане на стажанти, доброволци/.
 Законови и подзаконови нормативни актове, гъвкавото им преразглеждане съобразно потребностите на децата със специални нужди.
 Използване на потенциала и опита на родителските сдружения и НПО.
Анализът на алтернативните грижи за деца със специални нужди в страната показва, че много активна е ролята на Организациите с нестопанска цел. Предложенията са насочени за съвместна дейност с НПО, не само в посока специализирани институции, но и по програми, които да се реализират в образователни институции – с цел интегриране и социализиране на децата със специални нужди в обществото. Обучението в масовите училища на децата със специални нужди ще даде възможност за участието им в обществения живот, което ще спомогне за преодоляване на предразсъдъците.
Социалната интеграция на децата със специални нужди предполага:
- развитие на индивидуалните и потенциални възможности на децата със специални нужди чрез създаване на условия за участието им във всички сфери на обществения живот. Акцентът да се поставя не върху дефицитите, а върху наличния потенциал на детето, който може да се развива.
- реално подпомагане на децата със специални нужди за обучение в масовите училища чрез програми на МОН и съвместни с НПО; чрез ресурсни центрове и ресурсни учители;
- участие на децата със специални нужди в различни културни дейности – изобразително изкуство, музика, театър, танцови изкуства и др.;
- участие на децата със специални нужди в спортни и възстановителни дейности;
Това предполага развитие на нови форми на интегриране в обществото чрез ангажиране на психолози, педагози и специалисти от сферата на изкуството, спорта по програми с цел интеграция в обществото на децата със специални нужди и развиване на техните потенциални възможности чрез активиране на компенсаторните механизми.
Уместно е да се въведе интегрална помощ или личен бюджет като ежемесечна финансова подкрепа за детето със специални нужди. Това ще позволи да бъде третирано като клиент на услугите, а не като пациент, както и възможност за избор на най-подходящите услуги за конкретното дете от страна на неговите родители с цел по-пълноценното възстановяване на детето и неговото интегриране в зависимост от индивидуалните му потребности и възможности.