Предимства на груповото вземане на решения

            Според Норман Майър много проблеми изискват вземането на решение, което зависи от подкрепата на други членове на групата. Когато цялата група решава даден проблем, той се решава по-лесно, отколкото от само един човек. Даден човек, който стига до определено решение трябва да убеди другите в групата, които могат да съпротивляват на това да им бъде казвано кое е най-доброто решение на проблема. Индивидите считат, че носят по-голяма отговорност за решението, когато работят по даден проблем. Това чувство на споделена отговорност носи задоволство на някои хора.

Решение, което е взето от някакъв индивид и трябва да бъде изпълнено от други се нуждае от съобщаването му на тези, които трябва да го приведат в изпълнение. Така, че индивидът, който самостоятелно взема решение, трябва ефективно да общува, преди да се предприемат позитивни действия. Вероятността от провал при общуването намалява, когато индивидите, които трябва да изпълняват решението са участвали в изготвянето му. Те са вземали участие в процеса на достигане до това решение и знаят как е станало това, което води до по-доброто му разбиране от тях.

Друго възможно предимство при груповите решения е свързано с онези членове на екипа, които не са склонни да взимат рисковани решения. Установено е, че в някои ситуации членовете на екипа и екипът като цяло след групова дискусия желаят да поемат по-висока степен на риск. Учените наричат това „рискова промяна”. В други случаи, груповата дискусия води до намаляване на степента на риск, считана за приемлива – „предпазлива промяна”. Посоката на промяната може да зависи от вида на взетото решение - дали то е резултат от влиянието на потенциалните печелещи (рискова промяна) или на потенциалните губещи (предпазлива промяна).