Видове насилие над деца и възможни реакции!

Насилието е израз на арогантно поведение или взаимоотношения в семейството или между приятели. Такава злоупотреба спрямо децата може да бъде физическа, сексуална, вербална и емоционална/или комбинация от някои от тях или всички заедно/. Сексуално насилие е всеки нежелан акт на сексуално поведение или такова, на което детето отговаря с “не” например: · Показване на порнографски списания и литература · Нежелани целувки и докосвания · Нежелани и груби насилствени сексуални актове · Блудство · Изнасилване Физическо насилие е всеки предумишлен нежелан контакт с тялото на детето от страна на насилника. То бива: · Дращене · Удряне · Хапане · Ритане · Щипане · Пляскане · Бутане,блъскане · Дърпане на коса · Душене · Горене · Използване на оръжие срещу жертвата Вербално/емоционално/ насилие е всичко, което насилникът казва или прави на детето, за да се чувства то застрашено и уязвимо, да предизвиква у него негативни ефекти, да се манипулира или контролира поведението на жертвата Например: · Унижаване · Оскърбителни забележки по адрес на жертвата, нейното семейство и приятелите й · Навикване и крещене · Съобщаване на жертвата за актове на насилие и на физическо увреждане · Клевети · Съзнателно обиждане на жертвата пред други хора · Изолиране на жертвата от приятелите и семейството · Нареждане на жертвата какво да прави · Вменяване на жертвата на чувство за вина · Дебнене на жертвата · Разкриване тайните на жертвата пред други лица · Подтикване към самоубийство Как да разговаряме с децата за насилието? · Добре би било възрастните да предразполагат децата към разговори свързани с техните чувства и притеснения, породени от темата “насилие”. · Оставете детските безпокойства и грижи да ви насочат в разговора · Опитайте се да разберете гледната точка на децата. · Нека не оставяме децата с убеждението, че това което имат да ни кажат не е важно · Независимо какъв е отговорът на детето ние внимателно и с разбиране трябва да изслушаме това, което то иска да сподели · Редно е да уважаваме правото на децата да не говорят за нещо, за което не се чувстват готови да споделят · Малките деца особено силно се нуждаят от чувството за сигурност. Те трябва да са убедени, че възрастните хора могат да се справят с трудните теми и силните чувства Препоръчваме децата да гледат телевизионни предавания за трагедии и насилие винаги в присъствието на родител или възпитател Как да разговаряме с децата за насилието? Как да преценим кога децата са готови да разговарят за проблемни събития? Обикновено децата се колебаят да споделят своите въпроси и страхове. Затова е важно възрастните да предразполагат децата към разговори. Повечето деца биха били много доволни, ако могат да разговарят с родители или възпитатели, на които вярват. Как да започнем разговора с детето? Най-важна тук е готовността да изслушаме детето. Най-добре е разговора с децата да не наподобява лекция за случилата се трагедия. Най-добрият подход е да се вслушате в спонтанните детски въпроси и коментари, след което да се опитате да им отговорите по подходящ начин. Оставете детските безпокойства и грижи да ви насочат в разговора. Как най-ефективно и полезно да изслушваме децата? Докато слушате децата, покажете им, че сте заинтересовани. Опитайте се да разберете тяхната гледна точка. Покажете им, че уважавате тях и мнението им. Понякога е необходимо внимателно проучване, за да разберете какво се крие зад първоначално казаните от тях думи. Струва ни се твърде безучастно само да слушаме. Уместно ли е да споделим с децата, какви са нашите чувства? Споделянето на вашите чувства е възможно да натовари децата и да предизвика у тях нови въпроси и страхове, вместо да им помогне да се справят с тези, които вече имат. Увлечени в собствените си мисли и чувства, понякога не чуваме какво ни говорят децата. Нека не ги оставяме с убеждението, че това, което те имат да ни кажат, не е важно. Могат ли децата да се изплашат повече, когато говорим с тях за страховити неща? Не, ако слушате внимателно децата и им отговаряте с чувство и разбиране. Независимо колко плашещи могат да бъдат някои чувства, много по-страшно е да мислиш, че никой не иска да разговаря с теб за тях. Ако ние не общуваме, ако мълчим, защото дадена тема е твърде страховита или тревожна за обсъждане, тогава децата, които зависят от нас, могат да почувстват допълнителен страх – страха, че ние сме неспособни да се грижим за тях. Малките деца особено силно се нуждаят от чувството за сигурност. За тях е важно да са убедени, че възрастните могат да се справят с трудните теми и силните чувства. За много деца страхът и тревогата са временни чувства, но при други могат да се превърнат в постоянни. Няма лесни начини да ги успокоим. Важно е да поддържаме нормална семейна или училищна обстановка, да се придържаме максимално към ежедневните рутинни задължения и винаги да изслушваме децата, така че да им показваме своята съпричастност и подкрепа.