Аутизмът

Аутизмът е едно от най-трудните развитийни нарушения, което се появява в най – ранното детство и попречва нормалното развитие на детето и неговата адаптация в социакната среда. Това развитийно нарушение в същото време фасцинира и фрустрира научната и клиничната общественост.


Понятието аутизъм идва от гръцката дума „autos” , което означава битисуване. Въпреки че като термин аутизма е създаден в 20 ти век, за неговото съществуване има данни още много по-ранно. Но, по-сериозно проучване и изследване на аутизма става през януари 1801 година от страна на френския доктор Jean Marc Garpard Itard.

Аутизмът, като сложен обществен проблем събужда интерес при голям брой специалисти и учени от целия свят, а особено неговата комплексност и сложност търси изследване на етиологията, характеристиките, възможностите за едукация както подобрение в терапията и рехабилитацията на тези лица.

Така учените от различни области на медицината, психиатрията, психологията, специалната педагогика и т.н., създават свой собствени тези и теории за това какво е аутизъм, какъв е произхода ми и съответно на това създават и различни методи и техника за корекция и терапия при лицата с аутизъм.

Много е важно преди да се постави етикета аутизъм или някоя друга диагноза и да се започне с терапия, да се направи добра диференциална диагноза на РДА от други типове аномалии в детското развитие. Най-често диагностични грешки при аутизма стават с олигофренията, с УИ, шизофренията, развитийните дизфазии, rett-ов сидром, селективен мутизъм и т.н.

Познаването на основните диференциално-диагностични критерии при сидром на РДА и някои сходни с него нарушения в развитието, както и правилната крайна диагноза би подобрило прилагането на специфишен, адекватен и по-ефектен подход в процеса на корекция и терапия на децата с аутизъм.

Терапия при аутизъм

Терапията на децата с аутизъм трябва да бъде интензивна, континуирана и комплексна. Michael Rutter , известен британски психиатър изделя, посочва пет главни цели в терапията при аутизма: помагане в развитието, помагане в ученето, намаляване на ригидноста и стереотипите, елиминация на патологичните преживявания и действия и намаляване на фамилиарната тревожност. Всичко това обикновено трябва да бъде комбинирано с бихейвиорна терапия, образованост, логопедична терапия, медикаментозна терапия и пддръжка от семейството.