Нормално и ненормално

Един от проблемите при определяне на дадена норма е, че най-често не се разграничават обичайно и нормално. Обичайното по подразбиране се приема за норма. Това е един подход, който е крайно консервативен, тъй като ненормалните/извъннормалните явления са няколко вида, поднормални, свръхнормални и така да се каже встрани от нормалното. Източната поговорка, че светецът и идиотът си приличат, отразява точно тази част от действителността, че свръхнормалното и поднормалното са в една и съща степен извън нормата.


Другото съществено е, че обичайното също се променя - в определени времена и територии, канибализмът е бил обичаен, но това очевидно се е променило. Т.е. необходимо е не само да се определи нормата независимо от обичайното, но и да се промени нормата в съответствие с всеки нов етап.

Като отправна точка за определяне на норма, мисля, че могат да се вземат резултатите "По плодовете им ще ги познаеш". Очевидно, че една част от гениите на човечеството, биха били класифицирани като субнормални, ако не бяха респектиращите им резултати.