Как се закрива институция

Отговорът е - внимателно. Най-лошият и безсмислен вариант е децата да бъдат преместени в друга институция, била тя и по-добра от предишната (каквато е практиката до момента). Ето защо за всяко дете трябва да бъде разработен индивидуален план за извеждане от институцията. При изготвянето му следва да се имат предвид следните принципи*:



Когато е възможно, децата трябва да растат в рождените си семейства или в такива на роднини. Поради това трябва да се направи всичко възможно да се осигури връщането на децата в дома им, когато това е в техен интерес.

Децата трябва да се защитят от злоупотреби. Ако има съмнения, че могат да станат жертва на злоупотреби в семействата им, разследване трябва да докаже, че не са изложени на риск.

Ако не могат да се върнат в рождените си семейства, децата трябва да могат да поддържат контакт с тях. Затова трябва да се потърси алтернативно настаняване, което да гарантира, че детето не е преместено твърде далеч, и да се съдейства за срещи, когато това е в интерес на детето.

Когато детето не може да живее с рожденото си семейство, трябва да се намери семейство заместител, било то приемно, или желаещо да го осинови. Голяма част от персонала е прекарал повече години в тези институции от самите деца и е дори „по-институционализиран“ от тях. Независимо от това такива хора могат да се превърнат в отлични приемни родители, ако имат вътрешния потенциал да анализират и осмислят практиката си, да приемат закостенялостта на тази практика и да трансформират поведението си.

Някои деца се нуждаят от по-специфични грижи. Има такива деца, за които е установено, че не могат да се интегрират в живота на семейство, и такива, за които е необходимо да се полагат специализирани грижи. Те трябва да бъдат настанени в малки жилищни единици (защитени жилища), където за тях ще се грижат специалисти. Защитените жилища са реалната алтернатива на институциите и за хората над 18 години.

Настаняването на децата в приемно семейство или среда, подобна на семейната, трябва да е трайно, детайлно планирано и подготвено с цел да бъде последното им местене. Често децата са премествани по няколко пъти, което е травмиращо за тях.

При закриването на институция братята и сестрите трябва да останат заедно, а ако са разделени отпреди, трябва да бъде направено всичко възможно да бъдат събрани. В противен случай следва поне да се осигури контакт между тях.

Затварянето на институции не трябва да е самоцелно - истинската цел трябва да бъде осигуряването на най-добрите решения за всяко дете. Преди да може да се пристъпи към масово затваряне на институциите, обаче трябва да бъдат развити алтернативите - професионалната (разбирай заплатената) приемна грижа, достатъчно на брой защитени жилища, както и възможност за компенсация на биологични родители, които са склонни да си вземат обратно детето.

А за да могат институциите наистина да се превърнат завинаги в нещо от миналото, деинституционализирането трябва да бъде съпътствано от кампания за промяна на общественото отношение към семейния живот и изоставянето на деца.



* Принципите са из ръководство за закриване на институции на фонд „Спасете децата - Обединено кралство“