Карл Густав Юнг

Карл Густав Юнг (на немски: Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите енигми на 20-ти век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.
Роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в семейството на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.
През 1907 г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от Фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с учителя си и поставя началото на „аналитичната психология“. През 1948 г. основава в Цюрих института „Юнг“, който ръководи до самата си смърт.
Юнг дълго време се радва на благоразположението на Фройд. Постепенно обаче работата му става все по-отдалечена от традиционната психоанализа, а идеите му напускат орбитата, начертана от Фройд. Едно от основните различия между теориите на Фройд и Юнг е по отношение на либидото: Фройд е убеден в неговата сексуална енергия, докато Юнг го разглежда като генерализирана жизнена енергия. Друго различие между двамата е в детерминистичното гледище на Фройд относно влиянието на детството върху личността. Юнг е убеден, че личността е много по-пластична и може да се променя в по-късни етапи на живота.

Обща снимка през 1909 на фона на Университета Кларк. Предна редица: Зигмунд Фройд, Грандвил Стенли Хол, Юнг. Задна редица: Ейбрахам Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци.

Една от основните идеи на Юнг е тази за колективното несъзнавано. Той е убеден, че съществува нещо като универсален фонд, който генерира архетипни образи и символи, манифестиращи се в различни точки на време-пространството. Така Юнг обяснява голямото символно и митологично сходство между различни култури, които не са били в достъп една с друга.
Разбирането на Юнг за личността включва:

1. Съзнателното или Аз, което е само малка частичка от огромния океан на несъзнаваното;
2. Лично несъзнавано или Сянка – обикновено потиснати преживявания и спомени, неприемливи за Аз-а;
3. Колективно несъзнавано, съдържащо кумулативния опит на предишните поколения.

В колективното несъзнавано Юнг отличава присъствието на архетипове. Архетипните образи от колективното несъзнавано, които оказват мощно влияние върху динамиката на личността. Техни манифестации са образи и фигури, които понякога могат да нахлуят в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или да бъдат проектирани върху външни обекти.
Юнг диференцира четири психологически функции – мислене, чувство, усещане и интуиция (Интуиция-Усещане/Мислене-Чувство), от които винаги една е доминираща, а друга спомагателна. Развитието на всички функции според Юнг е телеологичният път и прогрес на душата, въпреки че пълната завършеност е непостижима. Това, заедно с интегрирането на Сянката в съзнателния живот, води до индивидуация и сътворението на по-пълната личност (Selbst), която е по-добре интегрирана от Аз-а. Цялостната личност е символизирана за Юнг в сънищата и различните култури от образът на мандалата.

Сънища 

Сънищата са централен елемент в терапевтичната работа на Юнг, който ги разглежда като "кралският път към несъзнаваното". Сънят, смята той, е символна картина на моментното състояние на несъзнаваното. Въпреки че до голяма степен стъпва върху идеите на Фройд за тълкуване на сънища, Юнг отказва да признае общовалидността на твърдението, че сънищата изпълняват скрито желание. Юнг смята, че това е валидно само за определен тип сънища, но далеч не за всички. Той смята, че сънят има "компенсиращата функция" за психиката. Така в повечето случаи сънят балансира едностранчивите нагласи на будното съзнание и носи равновесие. Юнг разграничава сънищата на "големи" и "малки". Големите сънища носят голям емоционален заряд и често се помнят за цял живот. Именно в тези сънища Юнг вижда символите на колективното несъзнателно. Съществуват и трети вид "средни" сънища, които са най-често сънуваните. Те имат структурата на драма и имат четири фази:
Фаза едно (експозиция): Сънят започва с уточнение на мястото, към което се прибавят действащите герои и изходните им позиции. Втората фаза е завръзката, където ситуацията става по някакъв начин оплетена и сложна, и напрежението започва да расте. Следва третата фаза на кулминацията или перипетията, където се случва нещо решително или става обрат. В четвъртата фаза напрежението спада, сюжетът намира решение и е доведен до финал.