Eтапи в протичането на кризата

    Всяка криза преминава през две основни фази:
1. Начална фаза – Поради настъпването на отключващо събитие относително стабилното и устойчиво състояние е нарушено. Появява се интензивна емоционална реакция, съпроводена с когнитивни, поведенчески и вегетативни симптоми.
2. Фаза на генериране на решения за справяне (адаптивни или дезадаптивни) – мобилизиране на възстановителните/защитните механизми. В рамките на 24 часа до 2 седмици индивида мобилизира своите “защитни” механизми и стратегии за справяне. Първоначално на преден план излизат обичайните механизми за разрешаване на проблема. Този етап е критичен, тъй като при провал на тези първи усилия за справяне с кризисната ситуация нивото на напрежение често се покачва. Човек се чувства тревожен, объркан и неефективен, преживява провал. Следват поредица неуспешни опити за справяне с проблема. Негативните преживявания могат да се засилят до усещане за полудяване, за хаос, за тежка безпомощност и пълна загуба на контрола над себе си и други симптоми. Високата степен на тревожност може да доведе до висока степен на дезорганизация. Част от трудността идва от това, че човек се мъчи да решава проблема отново и отново по старите, неефективни в новата ситуация начини или използва стереотипни решения, които вече са доказали ниската си ефективност в други ситуации. Изследвания сочат, че по време на тази фаза хората в криза са податливи на интрапсихични промени. Например, нараства склонността им към зависимост. Обикновено на този етап хората в криза предприемат опити за използване на нестандартни начини за преодоляване на кризата.

    Възможните изходи от кризата са следните:

* Разрешаване на кризата. Индивидът се приспособява към новите обстоятелства. Стабилността и устойчивостта са възстановени на нивото, предшестващото кризата или дори по-високо ниво.

* Дезадаптивни решения: повърхностно „заравяне“ и последващо активиране на кризисните преживявания или изява на повтарящи се медицински симптоми.

* Сериозна дезорганизация. Ако не бъде постигнато разрешение на кризисната ситуация следва състояние на психическа дезорганизация. Невъзможността индивидът да се справи с кризата, може да доведе до по-ниско ниво на функциониране, съпроводено с изява и хронифициране на евентуални заболявания, отклонения в личностното развитие, поведенчески нарушения и др. Кризисното състояние може да се развие и до психотичен епизод или афективни разстройства.

    При идентифициране на фазите на криза е важно да се разгледат внимателно и балансиращите фактори:
• възприемането на събитието от индивида;
• ситуационната подкрепа;
• механизмите за справяне.

    Кризата винаги се съпровожда от симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решение и структурирането на време и пространство:

* Емоционални симптоми: гняв, страх, вина, тъга, потиснатост, загуба на интерес, натрапливо, неочаквано и внезапно връхлитащи спомени, повишено напрежение, объркване, чувство за безпомощност, отклонения в себе-оценката;

* Телесни симптоми: виене на свят, прималяване, пребледняване, сърцебиене, гадене, изтръпване, топли и студени вълни, изпотяване, разтреперване и др.;

* Поведенчески симптоми: агресивни избухвания, социална изолация, нарушен сън, злоупотреба с медикаменти, прехранване;

* Когнитивни симптоми: човек не знае как да разсъждава върху проблема, как да оцени реалността, как да формулира възможностите за решаване на проблема; трудност при подреждане и поставяне на приоритети при решаване на задачи в ежедневието, когнитивни изкривявания – “има нещо дефектно в мен и затова се случиха тези неща в живота ми”.

* Други симптоми: липса на апетит, безсъние.

    Всъщност причината за криза не е самото събитие, а стресът, който се изживява в последствие. Под стресово събитие най-често се разбира нещо негативно за човека, но то може да бъде и положително преживяване /новият дом, повишението в работата/.

     Понятието “стрес” не се използва за обозначаване на разстройство във функционирането на индивида в различни роли в контекста на живота му. Когато нивото на функциониране, обаче, спадне под обичайното за индивида или претърпи качествена промяна се говори за патологичен, неадаптивен стрес или “дистрес”. Т.е. “Прекомерният стрес прераства в дистрес”.

    Селие твърди, че скуката – свързана с работата или извън нея, е по-силен източник на дистрес, отколкото големите натоварвания.